Годежни пръстени

Още от древността хората са в търсене на символи, с които да изразят своите чувства и привързаност. Така възниква традицията да се подарява пръстен, като символ на вечна любов и отдаденост. Неговата кръгла форма изразява безкрайност, вечен съюз, неразрушима връзка.

Една история за любовта

През вековете това малко и красиво бижу става неизменна част от предложението за брак. Всяка дама е в трепетно очакване да получи годежен пръстен от своя любим.

Посланието, което той носи със себе си е добре известно, но не всеки знае неговата история и обичаите, които са свързани с подаряването му.

В различните култури, дори и тези със сходна етническа принадлежност и религия – ритуалите, обвързани с годежа са съвсем различни. Някои от тях са актуални дори и днес.

Като всяко бижу и годежният пръстен има разнообразие от варианти, различна форма и украса, за да отговори на всеки вкус. За изработката му най-често се използват злато и платина, но също така и титаний, сребро, неръждаема стомана, а за украса – диамант или друг скъпоценен камък.

Това позволява на бъдещата булка да избере пръстен, който да подхожда на стила и предпочитанията й.

На коя ръка се носи годежният пръстен?

В западните култури като Великобритания, Ирландия и Северна Америка той се носи само от жени, на безименния пръст на лявата ръка.

В България и други страни от Европа, традицията повелява той да се носи на безименния пръст на лявата ръка.

В Бразилия и Германия мъжът и жената носят съответстващи пръстени, които след това се използват и за брачни халки. След сватбата някои младоженци избират да “споят” годежния пръстен и брачната халка един за друг, което по друг начин изразява бракосъчетанието.

Други, от своя страна, предпочитат да носят пръстените по отделно, на двата си безименни пръста. Многообразието от възможности Ви позволява да изберете тази, която е най-подходяща за Вас.

Източници на традицията във времето

Според някои източници годежната традиция тръгва от Древен Египет, поради факта, че семейството и семейните ценности са били на голяма почит.

Тази традиция след това се възприема и от Древна Елада. За изработката на пръстена се използвали различни материали като кожа, коноп, кости и други подръчни материали. Древните гърци изработвали годежните пръстени от желязо, а по-богатите от тях си позволявали пръстени, изработени от сребро, мед, или злато.

В източните страни, от друга страна, годежният пръстен се използвал и за брачна халка. Най-често той е представлявал златна лента, чиито краища се съединявали и образували кръг, символизиращ търпение и вярност. Част от традициите на хората от изтока са живи и днес.

Веднъж получен, пръстенът е завинаги. Често се е случвало мъжа дълго да отсъства от дома и първото нещо, което прави след своето завръщане е да провери дали любимата му носи пръстена, което се считало за знак на нейната вярност.

Ако годежът по някаква причина бъде развален от страна на младоженеца, жената има право да задържи пръстена като компенсация за накърнената репутация, ако причината е в жената то е необходимо пръстена да бъде върнат.

Символика на годежния пръстен

Според някои твърдения – традицията намира своите корени в Древен Рим. Римляните вярвали, че през безименния пръст на ръката минава вена, която води директно до сърцето.

На бъдещата булка са се давали два пръстена един златен, който тя е носела в обществото и железен, който е носела у дома. За римляните желязото е символ на издръжливост и сила.

Постепенно майсторите започнали да украсяват пръстените, гравирайки ги с различни фигурални и други мотиви. Често се изобразяват хванати ръце, възел или ключ, с който жената символично отключва сърцето на мъжа.

За римляните годежният пръстен символизира собственост, не само любов, но и притежание, с него жената бива закупена, своеобразен залог за вярност. В началото традицията за подаряване на годежен пръстен е била присъща само на хората със знатно потекло. Постепенно обхвата й се разширява до обществените личности, рицарите и накрая до всички свободно родени хора по онова време.

Още през 860г. Папа Николай I издава декрет, с който утвърждава, че преди самата брачната церемония е необходимо да има предварително споразумение, скрепено със златен пръстен, което до голяма степен се доближава до съвременния вариант на годежа.

През Средновековието твърдо се е вярвало, че щом годежният пръстен е приет – това е едно сериозно обещание и отговорност. Традицията повелявала при никакви обстоятелства да не се нарушава това обещание, дори да няма писмен документ удостоверяващ това. Дадената дума е имала повече тежест от цялото злато на света.

Изработка и значение при камъните

В изработката на годежния пръстен, започнали да използват скъпоценни камъни като рубин, сапфир и диамант.

В Англия използвали дори перли за украса. Червеният цвят на рубина символизирал любовта, сапфирът – ново начало, а диамантът – вечност.

Много важна е символиката на самия камък, ето защо в изработката на годежни пръстени – опал не се е използвал, символизирал лош късмет.

По това време италианците правели годежните пръстени от сребро, с черен емайл и множество гравюри.

Любопитната история на диаманта

Във Венеция се наложила традицията годежният пръстен да бъде с поне един диамант, а по възможност и повече. Там се вярвало, че диамантите са магически камъни, създадени в огнените пламъци на любовта.

Поради факта, че са най-твърди от всички скъпоценни камъни, за италианците те се превръщат в символ на сила, дълголетие, стабилност на взаимоотношенията, привързаност и непреходна любов.

Асоциирането на диаманта с любовта е повлияно и от английската кралица Виктория, известна със своята страст към бижутата.

През Ренесанса подаряването на годежен пръстен със скъпоценен камък става честа практика, показател за заможност и добро благосъстояние. Тогава годежният пръстен се е украсявал богато, с разнообразни емайли и гравюри, които изобразявали неразрушимата връзка между хората, носещи пръстените.

След като технологията за добиването и обработването на диаманта се усъвършенствала той започнал да се употребява все по-често, въпреки високата му стойност. С времето дизайнът му придобива по-изчистен и елегантен вид.

Купуването на скъп годежен пръстен не се е практикувало само в миналото. По този начин мъжът демонстира своите финансови възможности, показвайки на бъдещата булка, че той е готов да създаде семейство и да полага грижи за него.

Изборът на годежен пръстен

През 20-ти век младоженецът самостоятелно е избирал и закупувал годежен пръстен, който след това поднася на своята любима, предлагайки й брак.

В съвременни дни, обаче все по-често се наблюдава тенденцията двойките заедно да избират пръстена. В страните, в които и двамата партньори носят годежни пръстени те ги избират така, че да си подхождат.

Понякога, макар и рядко, в култури, в които традиционно само жените носят годежни пръстени, се случва и жената да подари такъв на мъжа.

В днешни дни, въпреки факта, че традицията се е запазила почти същата, все по-често се случва жената да прави предложението на мъжа.

В Обединеното кралство е много популярно дамите да предлагат брак на мъжете през високосна година и по-точно на 29-ти февруари.

Изборът на диамант в изработката на годежните пръстени не е случайна. Красивият скъпоценен камък е символ на вечност, поради своята здравина и издръжливост.

Тези уникални негови свойства го превръщат и в посланник на любовта. Тази интерпретация идва и от вярването, че стрелите на Купидон са инкрустирани с диаманти.

Любопитен е фактът, че графита и диаманта, така различни по вид и приложение, имат напълно еднакъв химичен състав. Това, което ги различава е, че при определени температурни условия молекулната структура се променя. Така се създава това природно чудо, което хората все още не могат да копират напълно.

В действителност съществуват диаманти в различни цветове, от бял до смарагдово зелен, преминавайки през розово, бордо, златисто и синьо.

Като всяко бижу цената на годежния пръстен варира в зависимост от материала, който е използван за изработка и неговия дизайн.

Определяне цената на диаманта

Стойността на диамантите се определя от четири основни характеристики – тегло, цвят, чистота и форма на обработка. Всяка една от тях се отчита и се отразява в крайната цена, като едните не са по-важни от други – определяща е съвкупността от показатели.

Пример за това е, че по-голям камък с повече дефекти може да бъде по-евтин от по-малък диамант с по-голяма чистота. При по-големите диаманти всеки камък е придружен от сертификат, в който фигурира стойността на всяка една от по-горе споменатите характеристики.

Има твърдения, че за пръв път ерцхерцогът на Австрия – Максимилиян предлага брак на Мария от Бургундия с пръстен, обсипан с диаманти под формата на буквата „М”.

Други известни пръстени, които историята познава са пръстенът с диамант и сапфир, поставени един до друг, но сочещи в противоположни посоки. Този пръстен е от Наполеон Бонапарт, връчен на бъдещата му съпруга Джозефина.

Кралица Елизабет II получава от принц Филип пръстен с диамант взет от тиарата на неговата майка.

Джон Кенеди прави предложение за брак на Жаклин с пръстен с емералд и диамант.

Един от най-известните годежни пръстени е този на принц Чарлз връчен на лейди Даяна, златен, със сапфир, около който са положени цели 14 диаманта.

Със същият този пръстен принц Уилям отправя своето предложение към Кейт Мидълтън.

Днес, може би повече от всякога, предложението за брак с годежен пръстен най-силно изразява истинската и вечна любов и е съществена част от сватбената церемония по цял свят. Божественият диамант и силата на любовта – перфектна формула за едно ново начало.

Филтър